Игрището е разделено на зони — с две сини линии, прекарани на 18 м от краищата на площадката се очертава зоната за защита пред собствената врата и респективно зоната за нападение пред противниковата врата. Между тях остава средна зона, през която преминава централната червена линия. С червени линии са очертани и вратарските полета. Самите врати са малки — височина 1,22 м и широчина 1,83 м, със здраво опъната мрежа в задната част. Може да се играе и в пространството зад вратата (между вратите и мантинелата).
На леда се състезават пет полеви играчи — трима нападатели (център и две крила) и двама защитници (гардове), както и вратар. Обикновено на резервната скамейка седят поне още две „петици“, готови за смяна. Поради голямото физическо натоварване за хокеистите е невъзможно да изиграят цял мач. Средно на мач един хокеист пробягва около 10 км. За това при тях смените са чести и могат да се правят по всяко време на мача.
Играчите имат право да хванат шайбата, когато тя е рикоширала и е във въздуха, след което да я върнат на леда, стига по преценка на съдията, тя да не е била в ръката на играча повече от 3 секунди. Шайбата рядко престоява в ръцете на играчите повече от част от секундата, тъй като в противен случай те се превръщат автоматично в мишена, а голове се зачитат само след удар на шайбата със стик, намиращ се под нивото на горната греда на вратата,или след рикошет от кънка или част от друга екипировка на собствен или противников играч, стига да е неволен рикошет, и да не е налично насочено движение за отклоняване посоката на шайбата.
Играчите са снабдени с кънки за лед, но без зъбци; стик (ляв или десен, спрямо това коя е „водещата“ ръка на играча) и комплект екип, който съдържа:
Каска, която задължително е снабдена с желязна маска или плексигласов визьор, предпазващ лицевите части на играча. За да играе без маска/визьор хокеиста трябва да е пълнолетен и да е подписал декларация, че поема отговорност при евентуални неприятни последствия.
При деца и младежи ненавършили пълнолетие е задължителна употребата на предпазител на врата.
Нагръдник — обхваща торса почти до кръста, като преминава и през раменете в посока лактите.
Налакътници
Гащи, с предпазни „кори“ в тях
Мъжете използват суспенсуар.
Наколенки, продължаващи надолу по цялата дължина на костта
Чорапи
Стикът на вратаря е по-къс и по-широк, за да отразява ударите; кънките му са по-ниски и устойчиви, ножовете им са по-широки от тези на полевите играчи; а на ръцете си има специални ръкавици — „лапа“ („тухла“) за отбиване на удари и „човка“ - уплътнена ръкавица с мрежа между палеца и показалеца — за ловене на шайбата.
Хокеят е твърд и безкомпромисен спорт. В него е позволено да се води силова борба с противника, който владее шайбата, като изблъскване с гърди, рамо или бедро или като изтласкване към (в, на) мантинелата, но с не повече от две крачки разбег (засилване). Не е позволено да се задържат или спъват със стик, коляно или кънка противниците, както и да им се противодейства с ръце. Стикът не трябва да се хвърля на леда или да се вдига на равнище по-високо от раменете, за да се попречи на съперниците.
Като строго дисциплинирана игра в хокея на лед се прилагат наказания за нарушаване на правилата. Минималното и доста често прилагано наказание е отстраняване на играч за две минути. В зависимост от провинението наказанието може да бъде от две, пет или десет минути. Към тези санкции могат да се прибавят и дисциплинарни наказания (+2 минути, +5 минути, +10 минути). В редки случай, за неспортсменско поведение, играч може да бъде изгонен до края на мача, а понякога и за следваща среща. Последните правила въведени от хокейните асоциации са доста по-строги и за най-малкото сбутване се полага двуминутно наказание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар