Всеки от двамата играчи на табла започва играта с определен брой пулове с даден цвят, които са подредени по предварително зададен начин. Целта на играчите е да изведат от дъската собствените си пулове, преди противникът да успее да направи това. Тъй като времето за отделна игра е относително кратко, често се играят поредици от игри, в които победител е играчът, постигнал определен брой точки.
С някои изключения, правилата за интерпретиране на заровете и за свободно движение са еднакви при всички варианти:
всеки играч има право да мести два пъти при различни стойности на заровете (например 6 и 1) и четири пъти при еднакви стойности на заровете - „чифт“ (например 2 и 2);
два (четири) пула се местят на толкова позиции, колкото показват заровете. Няма ограничение за заетостта на междинните позиции, но крайната трябва да е свободна, заета от собствени пулове, или от уязвим противников пул;
един пул може да се мести повече от веднъж при условие, че всяко местене е валидно;
когато всички пулове се съберат в последния сектор по посоката на движение, могат да се местят извън дъската (позиция 25);
побеждава този играч, който пръв извади от игра всичките си пулове. Ако успее да го направи преди другият да е извадил пул, печели две точки.
При всяка от разновидностите има различни вариации в началните позиции, посоката на въртене, условията за валидност на местене и отиграване на чифт.
От всяка страна на дъската са разположение 12 удължени триъгълника, наричани позиции. Те се разглеждат като свързани по един от надлъжните ръбове на дъската, образувайки подковообразна верига, и са номерирани от 1 до 24. Двамата играчи придвижват пуловете си в противоположна посока — единият от позиция 1 към позиция 24, а другият от 24 към 1.Позиции 1-6 представляват собственото поле на един играч, а 7-12 – външно поле.В началото на играта всеки от играчите хвърля един зар и този с по-голям резултат започва пръв да придвижва пуловете си, като използва двете получени числа. При еднакъв резултат хвърлянето се повтаря — по този начин първият ход не може да бъде чифт. След това играчите се редуват, хвърляйки по два зара в началото на всеки ход.След хвърлянето на заровете играчът трябва, ако това е възможно, да придвижи свои пулове, според получените две числа.Например, ако играчът хвърли 6 и 3 (записвано като 6-3), той трябва да придвижи един пул с шест позиции напред и друг или същия пул с три позиции напред. Един и същ пул може да бъде придвижван два пъти, стига придвижванията да са отделни — шест и след това три или обратното, три и след това шест. Ако играчът хвърли две еднакви числа (чифт), той трябва да играе всеки от заровете по два пъти. Например, при хвърляне на 5-5 играчът може да придвижи до четири пула с пет позиции напред.При всяко хвърляне, ако играчът може да се придвижи с двете хвърляния, той е длъжен да го направи.Ако играчът не може да придвижи свой пул с получения брой позиции, ходът приключва и редът за хвърляне преминава към противника. Ако може да се използва или едното, или другото получено число, играчът е длъжен да се придвижи с по-голямото. При извеждане на пулове от дъската трябва да се използва точен брой ходове (необходимият брой за достигане на фиктивната позиция 25), освен ако няма пул, който да може да бъде изведен с толкова голям резултат — в този случай се извежда пул от най-високата позиция. Ако резултатът от един зар не може да бъде изпълнен, но движение с резултата от другия би позволило това, движението от втория зар е задължително.
Разновидности на Таблата
В България са познати четири вида игри в зависимост от правилата: „обикновена“ или „права“ табла, „челеби“, „гюлбара“ и „тапа“. И при четирите се играе върху дъска, която е разделена на 4 сектора по 6 позиции. Използват се 2 зара. Всеки от играчите има по 15 пула в различен цвят, които трябва да премести между 24 позиции на дъската според числата, които показват двата зара. Целта е най-бързо да се придвижат пуловете по полета и да се извадят от играта.
Обикновена табла
При първоначалната подредба всички пулове са на дъската - 2 броя на позиция 24, 5 броя на позиция 13, 3 броя на позиция 8 и 5 броя на позиция 6. За единия играч позиция 24 е в горния десен ъгъл на дъската и той мести своите пулове в посока на въртене срещу часовниковата стрелка. За другия играч позиция 24 е в горния ляв ъгъл на дъската и той мести своите пулове в посока на въртене по часовниковата стрелка. Така позиция 1 на всеки играч е 24-та за другия, 6-тата съответства на 19-та и 12-та на 13-та.
Пул може да се мести ако крайната позиция е празна, заета от един или повече собствени пулове, или от един противников пул. В последния случай противниковият пул се „удря“ или „избива от игра“. Играч, който има пулове извън игра е длъжен да ги вкара в игра на позиции 24 до 19 (1 до 6 за противника) в зависимост от хвърления зар. Други пулове не могат да бъдат местени докато всички не са вкарани в игра.
Изваждането на пул от играта води до загуба на ходове от повторно местене и неизползване при блокиран пул извън игра. Защита се осигурява чрез събиране на повече от един пул върху позиция – изграждане на „капия“ (кула). Построяването на няколко „капии“ защитава собствените пулове и ограничава ходовете на противника, но намалява възможните местения при следващи ходове.
Има три основни стратегии в таблата.Първата е „блокада“. Получава се когато се наредят 6 последователни капии (в България често наричани „педя“). Така противникът не може да ви „прескочи“. Блокадата е удобна позиция, ако той има гол пул да бъде удрян, докато не си запълните полето с ваши пулове.
„Блиц“ е стратегия при която се стремите да запълните своето поле с капии, докато държите негови 1 или два пула навън. Ако примерно противникът ви на първото си хвърляне има 2 и мести един от своите пулове във вашето поле от 1 на 3, а вие след това хвърлите чифт петици е добре да ударите и двата му пула.
Третата стратегия се използва, ако изоставате в играта. При тази стратегия е добре да си направите 1 или 2 капии в противниковото поле. Понякога е удачно да оголите пул, за да го удари противникът ви, за да не оставяте само един и то гол пул в неговото поле, а да направите капия. Така от една страна го затруднявате с прибирането на пуловете му, защото имате добри позиции да го ударите, ако остане гол, а от друга го затруднявате при вземането на пулове в края на играта, защото свободните позиции, където би могъл да върти пуловете си са по-малко, а и трябва да следи и внимава да не остави гол пул, което понякога е невъзможно и тогава ще настъпи вашият шанс.
Челеби
равилата на игра при „челеби“ са идентични с тези на обикновената табла, с изключение на това, че чифтовете се „доиграват“. Особеното при доиграването на чифт е, че освен четирите местения с посочената дължина играчът играе и всички следващи чифтове в нарастващ ред до 6, т.е. ако е хвърлил 4-4 ще играе четири местения с дължина 4, четири местения с дължина 5 и четири местения с дължина 6 (най-много местения се правят при 1-1). Ако не може да доиграе даден чифт противникът му го доиграва. Незапочнат чифт (без валиден ход с основната дължина) и различни стойности не се доиграват. В повечето варианти чифтове се играят до шестици на третия и следващите ходове. Ограничението се налага, за да се даде възможност на играчите са запълнят поне частично началния си сектор и да могат да местят пулове – малък чифт в първите ходове може да доведе до пълно блокиране на противниковия сектор и загуба на стратегически елемент в играта.
Гюлбара
При „гюлбарата“ (понякога „диобара“, „дьобара“ или „дюбара“) пуловете се местят в посока от 24 към 1 за всеки играч. Всички пулове първоначално са на позиция 24, но обикновено там са сложени само два (понякога три), а другите са до дъската или в ръката на играча. Позиция 24 е в горния десен ъгъл за единия играч и в горния ляв ъгъл за другия. Така позиция 24 на единия играч се явява позиция 1 за противника му.
Защитата на позиция става само с един пул и няма изваждане от игра на противниковите чрез удар.Това позволява блокиране на шест последователни позиции с малка част от пуловете на играча.
Чифтовете се отиграват също като при игра „челеби“.
Тапа
Нареждат се няколко пула в горния десен и долния десен ъгъл на дъската (погледнато от гледната точка на единия играч).
В тази игра няма удряне.Вместо това, ако се приземите на поле заето от самотен противников пул, той остава „затапен“ докато не преместите пула си от там. Два ваши пула на едно поле или един от пуловете Ви „затапил“ противников пул създават блокада, на която противникът не може да се приземи или да стъпи. Ако има настъпен пул в полето, където се изваждат докато този пул не се освободи не може да се вадят другите пулове.
Последният пул на началната позиция („1“ за белите или „24“ за черните) се нарича начален пул. Ако този пул бъде затапен от противника преди да е напуснал старта, играта свършва и губите играта. Единственото изключение е ако противникът все още има пулове на старта си, тъй като в този случай неговият начален пул все още е заплашен. Резултатът на игра, в която и двата начални пула са затапени, е равен.
Комбинации от зарове и техните имена
1-1: Еп-ек (еци, епеци);
2-2: Дю-бара (дубара, дубари);
2-1: Ик-и-бир;
3-3: Дю-се;
3-2: Себа-и-дю;
3-1: Се-и-ек;
4-4: Дьорт-джехар (джаар, дорджар);
4-3: Джехар-у-се;
4-2: Джехар-и-дю;
4-1: Джехар-и-ек;
5-5: Дю-беш;
5-4: Беш-дьорт;
5-3: Пендж-и-се;
5-2: Пендж-и-дю;
5-1: Пендж-и-ек;
6-6: Дю-шеш;
6-5: Шеш-беш;
6-4: Шеш-джехар;
6-3: Шеш-у-се;
6-2: Шеш-и-дю;
6-1: Шеш-у-ек.
Благодаря
ОтговорИзтриване