Футболът се играе на правоъгълно поле, покрито с естествена или изкуствена трева, като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва гол. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само вратарите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крака и в редки случаи я пресрещат с тялото или главата си. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с дузпи.
Съвременният футбол води началото си от Англия, където през 1863 година, след създаването на Футболната асоциация, са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация (ФИФА), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е Световното първенство, провеждано веднъж на четири години.
Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар.
Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват ръцете си при възобновяване на играта с тъч. Те обикновено движат топката с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото, с изключение на ръцете. По време на игра, всички играчи могат да движат топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но не могат да получават топката в положение на засада.
Обикновено футболистите се стремят да създадат възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и у?дари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее. Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията, а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.
За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си, то той бива заместен от резервния.
Играчи и екипировка:
Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи — един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора — постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са :
Вратар - играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист.
Защитници (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) - задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на „крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници.
Полузащитници (още халфове — разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по широчината на полето) - изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката.
Нападатели (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) — осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на токата към тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете.
Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 см — от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99.
Правила, нарушения и термини във футбола:
Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 6 до 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т. нар. гол-линия и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници (на английски „midfielder“ - играч в средата на терена) и нападатели. Всеки пост има определени функции — вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол).
Футболът се играе най-вече с крака (на английски „foot“ - „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря — която е пряк удар към вратата от 11 метра.
Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител — тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „златния“ или „сребърния гол“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи — по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.
Жълтият и червеният картон са въведени през 1970 г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до червен картон, от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване — играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон.
Корнер (корнър, ъглов удар)
Корнер (от английски corner, 'ъгъл') се присъжда на противниковия отбор за изкарване на топката от очертанията на собствената врата и чрез него може да се отбележи гол. Корнерът е вид статично положение във футбола. Когато топката напусне голлинията на отбраняващия се отбор извън вратата след като последен с нея е играл футболист на този отбор, то противниковият отбор получава правото да изпълни корнер. Изключение се прави, когато топката влезе във вратата и се отбележи гол. Топката се поставя в ъгъла, който е най-близо до мястото, където топката е излязла от игра. Този ъгъл се намира там, където голлинията пресича тъчлинията. Дъгата, която тези две линии сключват, има радиус 1 ярд(91 см.). При изпълнение на ъглов удар всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на жълт картон.
Футболист изпълнява ъглов удар
Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. От корнер може да се отбележи гол.
Играчът, който изпълнява ъгловия удар, има право само на един досег с топката, след което трябва друг играч да докосне топката. Нарушението на това правило се наказва с непряк свободен удар, а при по-сериозно нарушение — с пряк свободен удар или дузпа.
Тъч
Тъчът (от английски touch, докосвам, пипам) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на игрището, през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. Терминът „тъч“ идва от английското „touch“, което означава „докосване“. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита.
Фаул
Фаулът (от английски foul, нарушение) е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фаул се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилия се играч.
Аут
Аут (от английски out, навън) се нарича положение, при което топката е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на игрището, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор.
Гол
Детето (вратар) отскача, за да спаси топката, иначе противниците ще отбележат гол (точка) в тяхна полза
Гол (от английски goal, цел) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя.
Дузпа (наказателен удар)
Дузпа (от френски douze pas, дванадесет крачки, на английски: Penalty, наказание) е единадесетметров наказателен удар във футболната игра. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от вратата. По време на изпълнението, всички играчи с изключение на изпълнителя трябва да се намират извън наказателното поле. Вратарят трябва да е застанал на голлинията по време на изпълнението на дузпата. Ако бъде отсъдена дузпа в самия край на полувремето или срещата, времето трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. До момента на удара от изпълняващия състезател никой друг играч не трябва да навлиза в наказателното поле. Дузпата се изпълнява след като съдията даде сигнал със съдийската свирка. Дузпата е сложен и все още недостатъчно добре проучен психологически момент в играта.
Автогол
Автогол е термин във футбола и в други отборни спортове, който означава гол, отбелязан от играч във вратата на своя отбор.
Засада
Засадата (на английски: offside, извън страната) представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато е по-близко до голлинията, отколкото топката и предпоследния човек в отбраната на противниковия отбор, и получи пас, даващ му възможност за активно участие в играта. Засада няма, когато:
Играчът се намира в „своята“ половина на игрището.
Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи (включително и вратаря).
Топката се получава от удар от вратата, или от хвърляне на тъч (през страничната линия), или когато топката е съдийска.
Когато в момента на подаването топката е по-близо до гол-линията от получаващия играч (т.е. получаващият играч е зад линията на топката)
Засадата се отбелязва от съдията още с подаването на топката (т.е. преди тя да бъде отиграна от играча, който е попаднал в положение на засада).
Свободни удари
Свободен удар (на английски: free kick, свободен удар с крак) се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа :
Непряк свободен удар
Причините за отсъждане на непряк свободен удар са груба игра, препречване пътя на противников играч, блъскане, удряне и др. Той се изпълнява от мястото на нарушението, за което се дава, освен когато е в наказателното поле на ощетения отбор — в такъв случай се изпълнява, от която и да е точка в половината на игрището, където е маркирано нарушението. Непряк свободен удар може да се изпълни и в наказателното поле на отбора, чийто играч е извършил нарушение (ако вратаря хване топка върната с крак от футболист от неговият отбор или ако вратаря хване топката от тъч изпълнен от негов съотборник.) по усмотрение на съдията. В това положение играчите на отбора, извършил нарушение, се нареждат на голлинията на вратата с цел да попречат на директния обстрел.
Пряк свободен удар
Пряк свободен удар се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м. (10 ярда*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта.
Пас
Пас (на английски: pass, подавам на) се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.
Техники (тактики) и схеми на игра във футбола
Стена - Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им.
Персонално покритие - Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели.
Пласиране - Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновременно на позиция, в която могат да "очакват" топката, и индивидуално.
Двойно подаване - Игра между двама играчи за преодоляване на противника — подаване от единия на другия и връщане обратно към него, след като той междувременно е пробягал известно разстояние. При това движение се образува "триъгълник".
Италианска система - При този вид техника, двама защитници действат пред вратата. Двама странични (крайни) полузащитници, който покриват крилата на противника, а централния полузащитник играе изтеглен назад (либеро; метач), като покрива оголените от стоперите зони и изчиства преминалите през тях топки. Негова задача е също така да изнася топката. В съвременния футбол много малко отбори играят с либеро.
Шпагат - Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад.
Футболно игрище
Схема на стандартното футболно игрище
След като правилата са формулирани в Англия и са признати от четирите британски футболни организации, включително и от IFAB, първоначално стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици. Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти (последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорещите страни като Великобритания например запазват старите имперски мерни единици.
Дължината на игрището за международни мачове е от порядъка на 100-110 m, а ширината е в обхвата от 64-75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат дължина 91–120 m и 45–91 m ширина, стига да не се получава квадрат. Очертанията по дължината на полето се наричат тъчлинии, сайдлинии или странични линии, докато тези по ширината се именуват голлинии. Гредата е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 см. Вратата е ограничено с две вертикални и една напречна греда пространство, в което се вкарват головете. То има дължина 7,32 м (8 ярда) и височина 2,44 м. (8 фута) Вратите са с формата на правоъгълник и се поставят в средата на всяка голлиния. Средната линия е тази, която минава през центъра на игрището.
С термина наказателно поле се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 м (18 ярда), всяка отстояща на 11 м (12 ярда) от страничната линия на игрището, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. Дъга се нарича очертанието пред наказателното поле, което осигурява спазването на правилата за изпълнение на дузпа. Дъгата представлява част от окръжност с радиус 9,15 м (10 ярда).
Централният кръг е част от игрището с радиус 9,15 м (10 ярда). Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на прав удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което два играча застават в централния кръг и започват игра. Всички футболисти (освен тези два играча) трябва да бъдат извън централния кръг, преди да бъде направен първият пас с топката.
Ъглово поле е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 м и център — ъгловата точка. Ъгловата дъга се очертава с радиус 1 м от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар или така наречения корнер. Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 см. Флагът (има се впредвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 см, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх.
Игрището може да е затревено със специална поддържана трева или да е с изкуствена трева която не се нуждае от поддръжка. Линиите, с които се очертават границите на игрището, са ярко видими (най-често бели на цвят) и с дебелина 12 cm.
Няма коментари:
Публикуване на коментар